Свободна разходка на Пауните по двора!
Един от най-често задаваните въпроси от нови
любители на пауните е: Ще мога ли да
пускам птиците си свободно да се разхождат по двора?
/пауни Благоевград, пауни Емо/
Наистина, няма нищо по-красиво от разперен паун
на зелената морава в двора! Ето няколко съвета за лесно привикване на пауните към свободно пускане без ограничения!
Важна е възрастта на пауна при обучението за
свободно пускане във вашия имот. Най-добре е това да са млади, 6-месечни до
едногодишни птици! Те по лесно се приспособяват, а от друга страна са достатъчно
едри, за да са спокойни с малки кученца и котки. По трудно е и отнема повече
време привикването на възрастни птици.
Преди да донесем у дома пауните, трябва да сме
приготвили закрито място където те ще спят, обичат да спят нависоко на
кацалка на височина 1.5 - 2метра. Трябва да осигурим и
достатъчно широк заграден отвсякъде двор в който да се разхождат, когато не са
пуснати свободно. В тази волиера пауните трябва да се отглеждат поне 1 месец докато свикнат с новата заобикаляща ги среда
и новият си дом.
Много важно е преди да пуснем за първи път
пауна свободно по двора, да отрежем перата на едното крило! Как става това съм
описал по долу. Пауните бързо разбират, че не могат да летят, успокояват се, и се разхождат любопитно по
двора. Добре е да има една или две
междинни кацалки, чрез които да скача пауна до мястото за спане и обратно към
земята, тогава когато перата на едното крила са отрязани и не може да лети.
Храним пауните и сменяме водата им през деня докато те са затворени през първия месец, така те ще свикнат с техния
собственик. Даваме им лакомства – зелена храна – листа от зеле, маруля, люцерна,
грозде, парчета или обелка от ябълка, малки парчета хляб – така по лесно ще
станем приятели.
След като премине този опознавателен месец, избираме ден в който времето е хубаво и отваряме вратата на волиерата оставяйки
пауна сам да излезе. Не трябва насила да го извеждаме, те първоначално не
смеят да прекрачат вратата, независимо че е отворена, но след време любопитството
надделява . Нека не позволяваме на
кучета или котки да подгонят пауните в този момент. Те могат да съжителстват
добре, но е лошо ако им създадем навик да ги преследват, което е игра за кучето и
стрес за пауна. Оставяме пауните
свободно да оглеждат новия терен за около час и след това внимателно ги
прибираме в техния дом. Повтаряме това няколко дни, като позволяваме на птиците
да оглеждат все по голяма територия, за по дълго време. След като свикнат можем
да пускаме пауните свободно през целия ден, като задължително ги прибираме
вечерта! Това е важно за защита от хищници и за по добър комфорт, ако нощите са
студени.
Успех и приятни емоции с красивите и спокойни
пауни.
Рязане
перата на едното крило!
При първоначално пускане на
пауните на ново непознато за тях място е добре да се отрежат перата на едното
крило! Птицата не изпитва болка - това е все едно да подстрижат косата ти. Отрязват се перата само на едното крило - така при опит за излитане се получава дисбаланс
и пауна се завърта и не може да излети.
За да не загрозим красивия паун
трябва внимателен подход. Отваряме широко крилото и със клещи резачки режем
едно по едно перата. Това става в основата им, но от вътрешната страна на
крилото. Така отпред малките перца закриват мястото където е отрязано и пауна е
елегантен отново! Внимание – ако забележите пера които растат в момента, те са
пълни с кръв - тях ги прескачаме!
За три-четири месеца перата израстват отново, но пауните ни
вече са свикнали на новото място и няма да избягат! Ако имаме притеснения или ново
куче - можем да повторим операцията!
Успех и приятни емоции с красивите и спокойни пауни.
Хранене на нашите пауни!
При осигуряване на храната за нашите пауни трябва да се опитаме да се доближим максимално към това което те ядат в естествената си среда, като диви птици. Пауните са всеядни – ядат растения и месо. Като казваме месо – това е насекоми, дребни влечуги, гризачи, червеи и ларви в земята. Растения – листа, треви, зърнени храни, семена или плодове които срещат в района който обитават. Когато отглеждаме пауна у дома, не можем да сме сигурни че ще осигурим точно това с което биха се хранили пауните на свобода, но се стреми да се приближим максимално.
Не трябва да ограничаваме храненето на пауните само до готовите фуражни смески. Добри смески с по-високо съдържание на протеини са тези за пуйки или бройлери. Това са смески базирани основно на растителни протеини и са добра основа за хранене на нашите пауни, но не достатъчна. Трябва да осигурим зърнено разнообразие – пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед! Готовите смески и зърното трябва да присъстват постоянно в хранилките. Пауните не ядат големи количества храна и не са податливи към затлъстяване.
Зелена храна трябва да осигурим на нашите пауни според сезона. Зеле, маруля, листа от цвекло, коприва, спанак, люцерна, листа от акация (може и цял клон) - богати на фибри и всякакви треви. Плодове нарязани или рендосани или обелки от тях. Зеленчукови отпадъци от кухнята – добре е да са от нашата градина, както за нас, така и за пауните!
Животински протеини - пусканите свободно по двора птици успяват да си намерят някое и друго насекомо или червей. Добър вариант за добавка на важните месни протеини е гранулирана храна за кучета или котки (котешките гранули са по-дребни, аз предпочитам тези за малки котета). Пауните като свикнат с гранулите ги обичат много и много им харесва и се радват като ги събират от земята. Даваме им веднъж-два пъти седмично. Можем да се опитаме да ги дадем и от ръка – така ще станем още по добри приятели с птиците си. Прясна, безсолна извара или твърдо сварено, рендосано яйце - също добър вариант за добавяне на животниски протеини.
Като заключение, нека да обобщим – при хранене на пауните в плен, трябва да осигурим толкова различна храна колкото е възможно. Това разнообразие включва – готови фуражни смески за пуйки или бройлери, всички видове цели зърна и семена които можем да осигурим, източници на месни протеини, както и всякакви плодове, зеленчуци и треви. Осигурявайки на нашите пауни такова разнообразие, приближаващо се до храната им в естествена среда, ще видим доброто им оцветяване, спокойно поведение, плодородие и оплодени яйца.
Успехи!
Профилактика за паразити!
Пауните са силни и здрави птици и преминали критичната бебешка възраст могат да живеят до 25-30 години. Едно важно условие е профилактика за вътрешни и външни паразити. Те се пренасят лесно от дивите летящи птици и затова всяка пролет и есен е задължителна да предприемем действия. При симптоми и по често.
За нужните препарати и лечебни средства вземете съвет от Вашия ветеринар. Той ще Ви подскаже вероятно, че препаратите за вътрешни паразити са горчиви и затова оставете пауните жадни от вечерта, за да изпият цялата лечебна доза вода на следващия ден. Това третиране се повтаря след 14 и 21 дни отново за да се отстранят и млади паразити от останали в птицита яйца.
За външни паразити, улавяне и къпане на пауните във вода с препарат е тежка и много стресова процедура. При малко птици може да се ползва машина за пръскане на лозя и с нейна помощ се вкарва разтвора под крилата и под перата, по гърба, пред опашката и където успеем. Добра профилактика е поставяне на дървесна пепел в мястото за къпане, тя съдържа сяра която моментално убива паразитите. Може да се добави към пепелта и неголямо количество сяра за подсилване на действието.
Много полезна информация - благодаря. Ако може да добавите още информация за отглеждането им, ще съм ви безкрайно благодарна
ОтговорИзтриванеВсичко е добре,но не съм съгласен с рязането на едното крило.Има по добър начин.
ОтговорИзтриване